Home / Literature / Vili Ro

Vili Ro

A Poem by Vili Ro: БРАТСТВО

  БРАТСТВО Душите ни в пространството са близки. Времето от дълбините плиска приказки, в които са открити близостта на царските ни свити. Дори и буквите са родни братя. И вярата ни е една в сърцата. Корените ни дълбоко скрити с ...

Read More »

A Poem by Vili Ro: ЛЕНИНГРАДСКА ДРАМА

  ЛЕНИНГРАДСКА ДРАМА Взирам се в очите ти – тайга. Взирам се в душата ти – тъга. Ленинград в сърцето е с блокадата, вързано с войната и омразата. Взирам се в живота ти – копнеж. Раснал си в години на ...

Read More »

A Poem by Vili Ro: ЕСЕНЕН СВЯТ

  ЕСЕНЕН СВЯТ Кехлибарена есен Реши руси брези. От площада небесен непорочни сълзи леят алено лека топлост, с крехкост на мак и в тъгата ми мека влиза слънцето пак. Вятър сладко целува тези руси брези. Ревност в мен ли изплува? ...

Read More »

A Poem by Vili Ro: ПРОЛЕТЕН КАРНАВАЛ

ПРОЛЕТЕН КАРНАВАЛ Нощта съблече мократа си риза. Лицето си напудри със звезди. По устните луната си изписа и тръгна на парада със щурци. Избраха я за мис на фестивала. Вятърът за мистър кавалер. Мракът шеговит за по-забавно със светулки беше ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : РУСКИНЯ

РУСКИНЯ Екзотично цвете е Марина, с ухание на пурпурна градина. Ветровете лудват с аромата, пролетно се смеят за отплата. Руската тайга цъфти с Ирина. Изящна е и в зимната градина. Бог ли е целунал слънчозлата, че е рядко цвете на ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : ХУДОЖНИК

ХУДОЖНИК На Нено Александров Душата ти не е на вещоман. Сърцето ти не е войник на мрака. Една квартира- твоя плам и храм- с божественост от мигове те чака. Потънал дни и нощи в нея, бдиш за трепнал звън от ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : ВИНОВEН

ВИНОВEН Виновна съм от А до Я, по всяка буква от морала. По всеки параграф греша и съм любимка на провала. Виновна съм. Навярно с яд, съдбата ме избра за пешка, на закуска и обяд да си желаната ми грешка. ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : ОБИЧ

ОБИЧ Въздухът от нежност е сгъстен. Чак по устните ми е полепнал. Парфюмът ти, по кожата ми тен, сънищата сладки ми е спретнал. Една несбъднатост ми сбъдна ти и разголи нежността до бяло, макар че ревност някъде сумти, в сърцето ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : ЗАВОЕВАТЕЛ

ЗАВОЕВАТЕЛ Колко пъстрота в душата ми, ако близко си до мен… Гневна е без теб съдбата ми сърдит денят и провален. Всяка кота на сърцето ли, всеки ритъм си превзел… И прегръща ме небето ли, щом очи над мен си ...

Read More »

A poem by Abdul Wahab : ОГЪН ЛЮБОВТА Е – Fire The Love

Abdul Wahab Fire The Love translated by Vili Ro ОГЪН ЛЮБОВТА Е Превод на български Вили Ро Кой е огънят, аз знам. Себе си обърнах в огън И в обич се превърнах сам. Какво искрите са разбрах. Препускат между две ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : Встреча

Встреча Внезапно те видях и тръгнах. Денят възкликна от възторг. Вселената се преобърна, усетих, че ме гледа Бог. Отново ме вълшебстваш в дара с дар и пия те, божествен мой нектар. Vili Ro

Read More »

A Poem by Vili Ro : ПАРК ПЕНЬО ПЕНЕВ

ПАРК „ПЕНЬО ПЕНЕВ” В парка – зелена прохлада. Място за миг на отрада. Вятърът гали ни тихо, песен от няколко стиха, клоните сплитат, опрели пръсти до лилии бели. И се разнася тогава, с пролетен дъх на морава светът му с ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : Искаш ме

Искаш ме, копнееш да ме имаш? Може би желаеш да ме гледаш… Но това не значи, че ме виждаш. Виждаш ли ме, сигурно разбираш дълбокото изкуство да ме чувстваш. Чувстваш ли ме, вече ме усещаш. Усещаш ли ме знам, че ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : МИРАЖ

МИРАЖ в памет на Галина Губарева Сънувам се – зора на птича песен, усмивката на вятъра надвесен в сълзата на росата притаила нежността на непонятна сила. Сънувам се в целувката на рамо, когато слънце от нощта приспано люлее се на ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : НАЧАЛО

НАЧАЛО Още крачка. И ето безкрая. Всеки път извървя е начало. Друг е ритъмът. Друг ще е Раят. Но душата ми пак ще е в бяло. Пак ще идват и спират пътеки. Пак ще зрее сълза в хоризонта. И така. ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : ХОРО

ХОРО С птици утрото зари, блестят крилата, водят стройното хоро към чудесата. Долу вятърът вилней, озъбил клони, гнезда изпразнени люлей и спомен гони. Топлина от птичи род и птича врява, зъзне днеска без живот и се прощава. Птичето хоро искри ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : НЯКЪДЕ

НЯКЪДЕ Стаята блестеше с ново чудо. Шепнеше ми с твоя силует. Поемах тази лудост до полуда и до дъно пиех за късмет. Бях върнала минутите на радост, бях гребнала от забранен възторг- времето в зенитната ми младост, разливаше любов от ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : РОДЕН КРАЙ

РОДЕН КРАЙ на Николай Христозов Ти ли си…? Един такъв далечен. И къщата… отдавна отлетя. Но в мен си близък, топъл и сърдечен през път от пролет, есен и слана. Все тъй те виждам – ябълка на двора, под нея ...

Read More »

A Poem by Vili Ro : СЕКАЧИ

СЕКАЧИ Отсякоха короната до бяло. Остана само ствола да кърви. Сърцето му, от болка потъмняло, в последен пулс изтръпнало струи. Зеленото небе с криле за полет безименно под стъпките скрежи… Трионите ръмжаха разгневено… От сянката му кой ли се бои. ...

Read More »