Home / Bulgarian / ЮНОША От Христо Смирненски – A YOUTH By Hristo Smirnenski

ЮНОША От Христо Смирненски – A YOUTH By Hristo Smirnenski

Hristo Smirnenski-3

A YOUTH
A poem by Hristo Smirnenski

I do not know why I was born into this world,
I do not ask why I shall die.
When I was born the delicate May morn unfurled
its flowery freshness to the eye.

I greeted youthful Spring, I greeted vernal youth
and opened eager eyes to see
how life would come to me, beautiful and smooth,
amid a joyous rhapsody.

But no, I wasn’t hailed by Spring with merry sounds
and showers of fragrant petals,
instead, a villain met me with a pack of hounds
to put my hands and feet in fetters.

Through clouds of fiendish greed and wicked spite,
a sinister shadow crept near,
a gold-armoured monster reared his height
dripping with blood and human tears.

In the falling gloom loomed faces pale and lea,
I heard laments in plaintive strains
and threats to repay for pain and vileness mean,
I also heard the clatter of chains.

I recognized my brothers who were kept enslaved
by the ungodly god of gold,
I saw the spirit of man: abased, depraved
and crucified a thousandfold.

I cried out in iron words and wrathful indignation:
May this be the dire day of doom!
The day of ruin and of new creation!
May fires blaze in this icy gloom!

May this, our earth, begin a fiery feast!
May the thunder roll and glow!
The slaves will unite to fight the monstrous beast,
and hurricanes of souls will blow!

I’ll raise the banner of brotherhood unfurled,
and I will keep it flying high,
and then I’ll know why I’ve come into the world,
I’ll also know for what to die.

1922

Hristo Smirnenski-4

ЮНОША
От Христо Смирненски
Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят:
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.

И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи —
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.

Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний телец;
и човешкия Дух — обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!…

И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.

“Работнически вестник”, 2 септември 1922

Hristo Smirnenski

About Violet Alex

Violet Alex
  • تمامی فایل ها قبل از قرار گیری در سایت تست شده اند.لطفا در صورت بروز هرگونه مشکل از طریق نظرات مارا مطلع سازید.
  • پسورد تمامی فایل های موجود در سایت www.parsseh.com می باشد.(تمامی حروف را می بایست کوچک وارد کنید)
  • Password = www.parsseh.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

*