خانه / Bulgarian / Radetzky – Радецки : A poem by Ivan Vazov

Radetzky – Радецки : A poem by Ivan Vazov


Ivan Vazov

Toi, Liberté, que je chante et que j’adore,
Dirige mon navire sur cette onde…

See the Danube smooth and gleaming,
Raising ripples gay,
And “Radetzky” proudly steaming
Through the golden waves.

But when Kozlodoui is sighted
And the shoreline shows,
On the ship a flag is hoisted
And a bugle blows.

Young Bulgarians in a body
On the deck appear,
Lion-badges on their foreheads,
Eyes ablaze and clear.

And before these warriors proudly
See their leader stand
And address the captain loudly
With a sword in hand:

“I am the Bulgarian leader
Of the men you see
And we go to shed our blood
So people may be free.

“We are hasting to Bulgaria,
Aid to her we bring:
We’ll defeat the tyrant there
And end her suffering.

“Put your ship at our disposal
To assist our cause
And convey this company over
To our native shores.”

But the captain, who is German,
Says he’ll not agree.
Frowning grimly, Botev turns
And cried indignantly:

“I’m not pleading! You’re arrested!
What I need is clear
And my will must be respected –
I’m the captain here.

“Can’t you hear, our folk are dying
As they face the foe!
To the shores of our Bulgaria
Steer your steamer! Go!”

And this last command he utters
In a voice to dread
And the German, pale and flustered,
Humbly bows his head.

Swifter now the river steamer
On its mission sails,
And the Danube, gaily gleaming,
Raises greater waves.

Many years the ship has sailed
But never a burden more
Welcome than this brave battalion
Has it borne before.

And the men strike up a song
About the fight ahead
And their banner with in lion
Flutters overhead.

Now the streamer is already
Moored beside the beach,
Botev takes his furry cap off
And again he speak:

“Come and desimbark, my brothers,
Here we’ll pause awhile,
Kiss the earth of our dear motherland
Where we are to die!”

And beside their banner, feeling
Ecstasy and awe,
See the band of warriors kneeling
On the sacred shore.

“Brothers!” cries their youthful leader
In a thunderous voice.
“Soon our folk shall gladly meet us
And with us rejoice!

“Soon with rifle-shots we’ll greet
The Balkan mountain range
And with Turkish troops in heated
Battle we’ll engage.

“We are few and our experience
In the field is slight,
But we’re keen and persevering,
Thirsting for the fight!

“And the weight of our attack
The Turks shall feel anon:
Justice is our greatest strength,
The lion leads us on!”

And the men assembled there
As with one mighty breath
Raise the cry: “Long live Bulgaria!
To the tyrant – death!”


Тoi, Liberte, que je chante et que j’adore,
Dirige mon navire sur cette onde…

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и “Радецки” гордо плува
над златни вълни.

Но кога се там съзирва
Козлодуйский бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Горд отпреде им застана
младият им вожд –
па каза на капитана
с гол в ръката нож:

– Аз съм български войвода,
момци ми са тез,
ний летиме за свобода
кръв да лейме днес.

Ний летим на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Парахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.

Капитана – немец същи –
отказва – тогаз
Ботев люто се намръщи,
вика с бурен глас:

– Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!

Чуй, там днеска мре народа
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!

И гласа му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен
преклони глава.

Бърже парахода плува
към желаний край,
Дунавът се по вълнува,
весело играй.

Много време се измина
как не бе носил
храбра българска дружина –
твар за него мил.

А дружината запява
песен зарад бой
и байряка се развява
гордо с лева свой.

Парахода веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:

– Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята цалунете,
дето ще да мрем!

И от радост упоени
пред левския стяг
всички падат на колени
на светия бряг.

– Братя! – вика им войвода
със гърмовен глас. –
Скоро радостно народа
ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравиме
Стара планина,
кървав бой ще заловиме
с турски племена!

Ний във битки не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи –
гладни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!

И по цяла околия
глас екна съгрян:
“Да живее България,
смърт на зли тиран!”

Ivan Vazo



درباره violeta Alex

violeta Alex
  • تمامی فایل ها قبل از قرار گیری در سایت تست شده اند.لطفا در صورت بروز هرگونه مشکل از طریق نظرات مارا مطلع سازید.
  • پسورد تمامی فایل های موجود در سایت www.parsseh.com می باشد.(تمامی حروف را می بایست کوچک وارد کنید)

پاسخ بدهید

ایمیلتان منتشر نمیشوذفیلدهای الزامی علامت دار شده اند *