Home / Bulgarian / A poem by Nikola Yonkov Vaptsarov : A Duel – ДВУБОЙ

A poem by Nikola Yonkov Vaptsarov : A Duel – ДВУБОЙ

nikola-vaptsarov

A Duel

We have come to close grips
you and I have locked hands,
from my heart the blood drips
and you weaken. What then?
One will be overthrown,
one will be beaten –
and you are the one.

So you doubt it? You don’t feel afraid?
But I’ve planned every move to be made.
I’m putting my heart in the fight,
and you’ll be beaten –
degenerate, venomous life.

It’s not now that we’re starting, you know.
Our duel began long ago.
Our duel with passion we’ve waged
for many long days.
For days we’ve locked
our arms and wrists.
I’ll never forget
your brutal fist.

In the mine gas exploded.
The layers of coal
buried
fifteen men below.
Buried
fifteen
human
corpses.
One of them
was
I.

By the door of a slum
lies
a smoking
gun,
while the corpse slowly freezes.
No shouting,
no din,
one bullet
then – dirt for the bin.
It’s easy as that…
No fighting.
No passion for life,
and no fuss.
Don’t you know
who it was?
It
was
I.

On the rainwashed pavement
the victim lies
shot dead from an ambush.
The sky has been mined
and will crash
on the square.
But the man
lying there
in the pool of blood
is my brother –
a fire
of hatred and love
in his glassy stare.
The villain,
the loathsome
gunman
instantly
vanished from sight.
You remember the rogue?
It
was
I.

But do you remember a child that died
in Paris on the barricades,
a child
that died in battle
with gory
retrogression?
The warm blood in his veins
grew slowly
cold as steel,
and then his lips were parted
on a fleeting smile.
But though his lips turned blue,
his eyes
still burned with zeal
as it his eyes were singing:
“Liberté chérie!”

The child
lay there
shot –
in the chill grip of death.
Do you know
who it was?
It was I!
Do you remember
an engine
with gay
optimism
piercing
the fog
where even the birds
do not dare
to descend
through the mist-laden air?
An engine with wings
that cleave
the cold curtain
and change the earth’s orbit,
with gasoline vapour’s explosion
clearing the way toward progress.

The engine which sings high above
is the work of my hands,
and the song of my engine
is the blood of my heart.

The man whose shrewd eyes
were glued
to the wavering compass,
the man
who had dared to defy
the cold northern frost
and the mist –
do you know
who it was?
It was
I.

I am here
and there.
I am everywhere. –

A worker in Texas,
Algerian docker,
or poet…
Everywhere am I!

Do you think, life,
you’ll win?
You evil and scowling,
dirty thing!

I
blaze,
you blaze,
and we’re both of us
bathed in sweat.
But you’re draining your strength.
Growing weaker,
declining.
That’s why you’re ferociously
driving your sting into me,
in the terror of imminent death
maybe…

For then
in your place,
with toil and sweat
we’ll build up
together in company
a life
we desire,
a life we need,
and how fine
that life will be!

******************

ДВУБОЙ
Ние сплетохме здраво ръце,
с тебе се счепкахме здраво.
Кръв капе от мойто сърце,
грохнал си ти. Тогава? –
Един ще бъде повален,
един ще бъде победен –
и победеният си ти.
Не вярваш ли? Не те е страх?! –
но аз пресметнах всеки ход,
последния кураж събрах
и ти ще бъдеш победен,
разкапан, озлобен живот.
Не почваме сега, нали?
Двубоят ни е твърде стар.
Двубоят ни се води с жар
от дълги дни.
От дълги дни сме вплели здраво
ръцете си един във друг.
И никога не ще забравя
жестокия ти, груб юмрук.
Във мината избухна газ.
И въглещния пласт
затрупа
петнадест човека доле.
Затрупа
въглещния
пласт
петнадесет
човешки
трупа.
Един от тях
бях
аз.
Пред прага на един бордей
дими
изпуснат
пистолет.
Трупът полека леденей…
И нито вик,
и нито шум –
един куршум
и после – смет.
И колко леко…
И без бой,
без порив за живот,
без глас.
Ти спомняш ли си
кой бе той?
Това
бях
аз!
На мокрия паваж
лежи
човек, застрелян из засада.
Небето, заредено с взрив,
ще падне с трясък
на площада.
Човекът, който там
лежи
във локва кръв,
е моят брат
и в стъклените му очи
омраза и любов
горят.
Извергът,
мерзкият
стрелец,
закри следите си
завчас.
Ти спомняш ли си тоз подлец?
Това бях
аз.
Но помниш ли, едно дете умря
в Париж на барикада.
Едно дете
във бой умря
със кървавата
ретроградност.
Във жилите полека-лека
кръвта изстива
като щик.
Ала една усмивка лека
по устните се плъзва в миг.
И после устните синеят,
ала в очите
жар гори,
ала очите сякаш пеят:
“Liberte cherie!”…
Един гамен е
прострелен.
Лежи скован във смъртен мраз.
Ти спомняш ли си
тоз гамен?
Това бях аз!
Но помниш ли,
един мотор
прониза
с смях
и оптимизъм
мъглите,
дето птица даже
не слиза
в влажния простор;
един мотор с крила, които
разсичат
ледната завеса,
изменят земната орбита
и с взрив на бензинни пари
разчистват пътя към прогреса.
Моторът, който пее горе,
е труд на моите ръце.
А тази песен на мотора
е кръв от моето сърце.
Човекът, чийто поглед верен
е вперен
в нервния компас,
човекът, който
влезе в бой
с мъглите,
с северния мраз,
ти спомнях ли си кой
бе той?
Това бях
аз.
Аз съм тук
и там. –
Навред. –
Един работник от Тексас,
хамалин от Алжир,
поет…
Навред съм аз!
Навред съм аз!
Как мислиш,
ще ли победиш,
навъсен, мръсен,
зъл живот?
И аз
горя,
и ти гориш,
и двамата
се къпем в пот.
Но ти изчерпваш свойте сили,
слабееш ти,
отпадаш ти.
Затуй така жестоко жилиш,
в предсмъртен ужас
може би…
Тогаз,
на твойто място,
дружно,
ще изградим със много пот
един живот
желан
и нужен,
и то
какъв живот!

 Nikola Yonkov Vaptsarov

Nikola Vaptsarov - 3

About Violet Alex

Violet Alex
  • تمامی فایل ها قبل از قرار گیری در سایت تست شده اند.لطفا در صورت بروز هرگونه مشکل از طریق نظرات مارا مطلع سازید.
  • پسورد تمامی فایل های موجود در سایت www.parsseh.com می باشد.(تمامی حروف را می بایست کوچک وارد کنید)
  • Password = www.parsseh.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

*