Home / Bulgarian / Botev – БОТЕВ : A poem by Nikola Yonkov Vaptsarov

Botev – БОТЕВ : A poem by Nikola Yonkov Vaptsarov

nikola-vaptsarov

Botev
A breathless, perspiring
Workingman
Came to see me
And said:
‘Write a poem about Botev.’
‘A poem about Botev?’
I sat down.
‘All right,
Come back about seven
On Saturday night.’
Saturday’s long gone by – but I
Grimly persist
And heave a sigh.
The rooftops rattle
As engines battle
With moisture of spring
In the world
And the mist.
My mind is a blank,
My brain just repeating
The same old cant.
My heart beats in panic.
I put down the pen,
Scrap the paper,
Sigh deeply
And then
Say: ‘I can’t.’
I undress,
Lie in bed,
Fall asleep.
But here comes
The grimfaced worker
And asks:
‘Have you written the poem about Botev?’
‘The poem about Botev?
Just listen …
Stars gleam
In the moonswept sky,
Through rocky ravine
Grey wolves go by,
Their eyes in the darkness glisten …’
The worker looks puzzled
And asks:
‘Is that Botev?
‘Write of the reapers braving the sun,
Of the tyrant toil,
Of the blood that runs
To blacken the soil,
Of the slaves who sing
To ease their pain
Slow songs which the wind
Bears over the plain.
‘Would Botev be seen
In a rocky ravine?
Even wild beasts of prey
Never go there today.
Can’t you see? Botev kindles
The light in our eyes.
Yes, Botev is here – with the people.
‘If you stumble, he says:
‘Up, and carry the flag!’
So I give you my hand
To help you stand,
And bolder we march along
Shoulder to shoulder.
‘That’s really Botev!
But you’ve used a lot of
Old junk. Cut it out!
Look at life! Move about!
And then you shall know him.
There, that is your poem!

==============

БОТЕВ
Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
– Пишете за Ботев! –
“За Ботев ли? –
Седам.
Елате във среда
към седем.”
Но ето че среда отдавна премина…
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.
И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Н е м о г а! –
Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:
– Написа ли песен за Ботев? –
За Ботев ли?
Чакай…
“Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му
в мрака.”
Работникът бърчи си челото
и пита:
– Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.
– Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.
– Ти падаш и Ботев ни казва:
“Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!”
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.
– Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.

Nikola Yonkov Vaptsarov

Nikola Vaptsarov - 3

Down

About Violet Alex

Violet Alex
  • تمامی فایل ها قبل از قرار گیری در سایت تست شده اند.لطفا در صورت بروز هرگونه مشکل از طریق نظرات مارا مطلع سازید.
  • پسورد تمامی فایل های موجود در سایت www.parsseh.com می باشد.(تمامی حروف را می بایست کوچک وارد کنید)
  • Password = www.parsseh.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

*