Home / Bulgarian / History – ИСТОРИЯ : A poem by Nikola Yonkov Vaptsarov

History – ИСТОРИЯ : A poem by Nikola Yonkov Vaptsarov

nikola-vaptsarov

History
History, will you mention us
In your faded scroll?
We worked in factories, offices –
Our names were not well known.
We worked in fields, smelled strongly
Of onion and sour bread.
Through thick moustaches angrily
We cursed the life we led.
Will you at least be grateful
We fattened you with news
And slaked your thirst so richly
With the blood of slaughtered crowds?
You’ll lose the human focus
To view the panorama,
And no one will remember
The simple human drama.
The poets will be distracted
With pamphlets, progress rates;
Our unrecorded suffering
Will roam alone in space.
Was it a life worth noting,
A life worth digging up?
Unearthed, it reeks of poison,
Tastes bitter in the cup.
We were born along the hedgerows,
In the shelter of stray thorns
Our mothers lay perspiring,
Their dry lips tightly drawn.
We died like flies in autumn.
The women mourned the dead,
Turned their lament to singing –
But only the wild grass heard.
We who survived our brothers,
Sweated from every pore,
Took any job that offered,
Toiled as the oxen do.
At home our fathers taught us:
‘So shall it always be.’
But we scowled back and spat on
Their fool’s philosophy.
We quit the table curtly,
Ran out of doors, and there
In the open felt the stirring
Of something bright and fair.
How anxiously we waited
In crowded-out cafés,
And turned in late at night
With the last communiqués!
How we were soothed by hoping! …
But leaden skies pressed lower,
The scorching wind hissed viciously …
Till we could stand no more!
Yet in your endless volumes
Beneath each letter and line
Out pain will leer forbiddingly
And raise a bitter cry.
For life, showing no mercy,
With heavy brutish paw
Battered our hungry faces.
That’s why our tongue is raw.
That’s why the poems I’m writing
In hours I steal from sleep
Have not the grace of perfume,
But brief and scowling beat.
For the hardship and affliction
We do not seek rewards,
Nor do we want our pictures
In the calendar of years.
Just tell our story simply
To those we shall not see,
Tell those who will replace us –
We fought courageously.

ИСТОРИЯ
Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито.
Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.
Ще хванеш контурите само,
а вътре, знам, ще бъде празно
и няма никой да разказва
за простата човешка драма.
Поетите ще са улисани
във темпове и във агитки
и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита.
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
По синорите сме се раждали,
на завет някъде до тръните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.
Като мухи сме мрели есен,
жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.
Онез, които сме оставали,
се потехме и под езика,
работехме къде що хванем,
работехме като добитък.
Мъдруваха бащите в къщи:
“Така било е и ще бъде…”
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.
Зарязвахме софрите троснато
и търтвахме навън, където
една надежда ни докосваше
със нещо хубаво и светло.
О, как сме чакали напрегнато
в задръстените кафенета!
И късно през нощта си легахме
с последните комюникета.
О, как се люшкахме в надеждите!…
А тегнеше небето ниско,
свистеше въздуха нажежен…
Не мога повече! Не искам!…
Но в многотомните писания,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдание
и ще се зъби неприветно –
защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.
И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си,
парфюмен аромат не дишат,
а са навъсени и къси.
За мъката – не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

Nikola Vaptsarov - 3

About Violet Alex

Violet Alex
  • تمامی فایل ها قبل از قرار گیری در سایت تست شده اند.لطفا در صورت بروز هرگونه مشکل از طریق نظرات مارا مطلع سازید.
  • پسورد تمامی فایل های موجود در سایت www.parsseh.com می باشد.(تمامی حروف را می بایست کوچک وارد کنید)
  • Password = www.parsseh.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

*