Home / Bulgarian / Factory – ЗАВОД : A poem by Nikola Yonkov Vaptsarov

Factory – ЗАВОД : A poem by Nikola Yonkov Vaptsarov

vapt00(8)

Factory

A factory, Clouds of smoke above.
The people – simple,
The life – hard, boring.
Life with the mask and grease-paint off
Is a savage dog snarling.
You must tirelessly fight,
Must be tough and persist,
To extract from the teeth
Of the angry,
bristling beast
A crust.
Slapping belts in the shed,
Screeching shafts overhead,
And the air is so stale
You can’t easily
Deeply
Inhale.
Not far off the spring breeze
Rocks the fields, the sun calls…
Leaning skyward
the trees
Shade
The factory walls.
How unwanted,
forgotten
And strange
are the fields !
They
have thrown in the dustbin
The sky and its dreams.
For to stray for a second
Or soften your heart,
Is to lose to no purpose
Your strong
worker’s
arm.
You must shout in the clatter
And din of machines
For your words
to pass over
The spaces between.
I shouted for years –
An eternity …
I gathered the others too shouted in chorus –
The factory,
the machinery
And the man
in the farthest,
darkest corner.
This shout forged an alloy of steel
And we armoured our life with its plate.
Just try putting
a spoke in the wheel –
It’s your own hand you’ll break.
You, factory,
Still seek to blind us
With smoke and soot,
Layer on layer.
In vain! For you teach us to struggle.
We’ll bring
The sun
Down to us here.
So many
toil-blackened
faces
Under your tyranny smart.
But one heart within you tirelessly
Beats with a thousand hearts.

ЗАВОД
Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът – тежък, скучен. –
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.
И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.
Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.
А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести…
Дърветата опират
във небето,
а сенките –
в заводските стени.
Но как е чуждо
и ненужно тука,
съвсем забравено
това поле!
Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
жилави
ръце.
И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели.
И аз крещях години –
цяла вечност…
Долавях, че и другите крещят –
машините,
завода
и човека
от най-затуления
тъмен кът.
И този крясък стана сплав,
с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата –
ще счупиш своята ръка…
И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим –
ще снемем ние
слънцето при нас.
Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.

Nikola Yonkov Vaptsarov

Nikola Vaptsarov - 2

About Violet Alex

Violet Alex
  • تمامی فایل ها قبل از قرار گیری در سایت تست شده اند.لطفا در صورت بروز هرگونه مشکل از طریق نظرات مارا مطلع سازید.
  • پسورد تمامی فایل های موجود در سایت www.parsseh.com می باشد.(تمامی حروف را می بایست کوچک وارد کنید)
  • Password = www.parsseh.com

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

*