Home / Bulgarian / A Poem by Hristo Botev ( Христо Ботев ) in Bulgarian and in English : Hadji Dimiter – ХАДЖИ ДИМИТЪР

A Poem by Hristo Botev ( Христо Ботев ) in Bulgarian and in English : Hadji Dimiter – ХАДЖИ ДИМИТЪР

Hristo-Botev-circa-1875

Hadji Dimiter

by : Hristo Botev

He lives, still he lives! In the mountain fast,
soaked in blood, he lies and groans,
a rebel, wounded in the chest,
a rebel, young and with a manly strength.

To one side he has thrown a gun,
to the other a sword in broken pieces,
his head rolls, his eyes are dulled,
his mouth describes the universe with curses.

The rebel lies, and in the sky
there burns a motionless and angry sun;
a harvester sings in field nearby,
and faster still his lifeblood runs.

It’s harvest now. Slave girls – chant
your songs of grief. And you, sun, shine
upon this land of slaves. My heart
be hushed. One rebel more will die

He who falls while fighting to be free
can never die: for him the sky
and earth, the trees and beasts shall keen,
to him the minstrel’s song shall rise…

By day he’s shaded by an eagle,
a wolf licks gently at his wounds,
above, a falcon – bird of rebels –
tends to this rebel as a brother would.

The moon comes out and day grows dim,
on heaven’s vault the stars now throng,
the forest rustles, quiet stirs the wind,
the mountains sing an outlaw song.

Wood-sprites, in their white-hued dress,
fair and beautiful, take up the tune,
hushed their footfall in the grass,
as all about him then sit down.

One sprinkles coolness over him,
another binds his wound with herbs,
a third’s quick kisses touch his lips
and softly smiles as he looks up at her.

Where is Karadja? – sister, say.
Where is my faithful company?
Tell me, then bear my soul away –
sister, this is where I want to die.

Enraptured then they all embrace
and heavenwards fly, still singing on
they fly and sing till morning overtakes
their quest to find Karadja’s soul…

On the mountainside – as day has dawned –
the rebel lies, his lifeblood runs,
the wolf licks at his bitter wound
and the sun, again, now burns – and burns.

 ***********************

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Христо Ботев

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже –
и той я гледа, – мила, зесмена!

“Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!”

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!

The monument of Hristo Botev in Kalofer

Down

About Violet Alex

Violet Alex
  • تمامی فایل ها قبل از قرار گیری در سایت تست شده اند.لطفا در صورت بروز هرگونه مشکل از طریق نظرات مارا مطلع سازید.
  • پسورد تمامی فایل های موجود در سایت www.parsseh.com می باشد.(تمامی حروف را می بایست کوچک وارد کنید)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*


*